Закон за висшето образование

Обнародван, ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.,
изм., бр. 28 от 2 април 1996 г., бр. 56 от 15 юли 1997 г., попр., бр. 57 от 18 юли 1997 г.,
изм., бр. 58 от 22 юли 1997 г., бр. 60 от 2 юли 1999 г., в сила от 2 юли 1999 г.,
бр. 113 от 28 декември 1999 г., бр. 54 от 4 юли 2000 г., в сила от 4 юли 2000 г.,
бр. 22 от 9 март 2001 г., бр. 40 от 19 април 2002 г., в сила от 19 април 2002 г.,
бр. 53 от 28 май 2002 г., в сила от 28 май 2002 г., бр. 48 от 4 юни 2004 г.,
в сила от 4 юни 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.,
бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г.,
бр. 83 от 18 октомври 2005 г., в сила от 18 октомври 2005 г.,
бр. 103 от 23 декември 2005 г., бр. 30 от 11 април 2006 г., в сила от 12 юли 2006 г.,
бр. 36 от 2 май 2006 г., в сила от 1 юли 2006 г., бр. 62 от 1 август 2006 г.,
в сила от 1 януари 2007 г., бр. 108 от 29 декември 2006 г.,
в сила от 1 януари 2007 г., бр. 41 от 22 май 2007 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:
1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;
2. повишаване квалификацията на специалисти;
3. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.
(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък “академичен състав”.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм., бр. 48 от 2004 г., бр. 41 от 2007 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение най-малко веднъж за учебна година.
(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп., бр. 41 от 2007 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4, както и редът за проучване на студентското мнение и начинът на оповестяване на резултатите от него се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния герб.

Глава втора
ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО
НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като:
1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;
2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;
4. (доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм., бр. 41 от 2007 г.) създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;
5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;
6. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание:
1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;
2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;
3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.
(3) Министерският съвет:
1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;
2. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;
4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;
5. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;
6. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г., бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:
а) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;
б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;
в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;
7. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп., бр. 53 от 2002 г., изм., бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;
8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;
9. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;
10. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
11. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
12. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;
13. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия;
14. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;
15. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., предишна т. 13, бр. 77 от
2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:
1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;
2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;
3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:
а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;
б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;
в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;
г) регистър на завършилите студенти и докторанти;
4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;
5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;
6. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:
а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;
б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;
в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;
7. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., предишна т. 6, изм., бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;
8. (нова – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.) изпълнява функциите на национален координатор на дейностите по признаване на право за упражняване на регулирана професия.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.
(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:
1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;
2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки;
3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) спазването на капацитета