Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение. Нормално то се изпълнява съзнателно и доброволно, с готовност и себеотрицание, с чуство за отговорност. На практика проблемът за издръжката на децата в юридическата му форма в случаите на отклонение от нормалните отношения: пренебрегване на родителски задължения, конфликт между родители, фактическа раздяла, развод и др.
Субект на задължението е лице, притежавашо качеството „родител“. Това е преди всичко рождения родител. Родител е и осиновителят.
Субект на правото е лице, което притежава качеството на „ненавършило пълнолетие дете“.
Според СК родителят не дължи издръжка при невъзможност да я достави. Пълната невъзможност може да се конкретизира в различни състояния: ако родителят по независещи от него причини е без работа; когато родителят изтърпява наказание лишаване от свобода и няма материалната възможност да плаща издръжка. Но ако родителят работи и получава възнаграждение или ако разполага с друга материална възможност, той дължи издръжка.
Размер на издръжката
Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 15 до 65 на сто от минималната месечна работна заплата, естановена в страната. Законодателят е уредил минимален, но не и максимален размер на издръжката
vseki da si znae mqstoto
добър вечер казвам се василева бих те ли ми помогнали да си искарам детето ми в чужбина
не му ща издръжка
аз също търся адвокат но нямам отговор
Възможно ли е да се обжалва издръжката на дете, присъдена на бащата при развода? И каква е процедурата?