Най-общо казано вещното право регламентира правото на собственост върху движими и недвижими имоти, както и отделните ограничени вещни права като право на ползване, право на строеж, право на преминаване и др.;  придобиването на имоти и вещи чрез давностно владение; обезщетяване на подобренията, извършени в чужд имот и др., защитата на тези права.

Правото на собственост по дефиниция е право, даващо възможност на неговия носител да владее, ползва и се рапорежда с определена вещ в рамките на закона и да изисква от останалите субекти да се въздържат от въздействия спрямо тази вещ.

Правото на собственост може да възникне освен чрез правни сделки и давностно владение и по друг начин. Така напр. ако в един поземлен имот едно трето лице построи сграда или какъвто и да е било обект, без да има валидно отстъпено право на строеж, то собственикът на земята става собственик и на построеното /чл.92 от Закона за собствеността/. 

Недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение от 10 год., ако владението е добросъвестно – давностният срок е 5 год. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. За движимите вещи давността е 5 год.

За подобренията извършени в чужд имот, обезщетението се определя в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. Добросъвестният може да претендира сумата, с която се е увеличила стойността на вещта. Напр. преди подобренията имотът е струвал 50 000 лв., а след извършените подобрения неговата стойност възлиза на 80 000 лв., т.е. сумата с която се е увеличила стойноста е 30 000 лв. и нея може да претендира добр.владетел, дори и извършените СМР да са на стойност 15 000 лв. Недобросъ- вестният владелец може да иска по-малката сума между стойността на извършените строителни работи и сумата, с която се е увеличила стойността на обекта имота, т.е. в горния пример ще може да претендира 15 000 лв.