При НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН, законът определя кой може да бъде наследник. Съгласно Закона за лицата и семейсвото /ЗЛС/ всяко лице е правоспособно и може да придобие качеството на наследник от момента на раждането си. Според българското наследствено право, наследяват и лица, които са били вече заченати при откриване на наследството. В чл.5 и следващите от Закона за наследството /ЗН/ е посочен редът на наследяване. Децата на починалия  наследяват по равни части, в това число и осиновените /чл.5/. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи /внуци/, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив /чл.7/.  Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. /чл.8/ . Съгл. чл.9 ЗН, съпругът наследава част, равна на частта на всяко дете. Това правило се прилага, когато наследственото имущество представлява лично имущество по см. на чл. 22 от Семейния кодекс /СК/. Когато съпругът наследава с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противенслучай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи /родители/ и сбратя и сестри – получава една трета от наследството в първия случай, и половината – във втория.

            Когато се наследява имот, придобит от съпрузите по време на брака и съставляващ съпружеска имуществена общност /СИО/, тогава  наследяването е по-различно. Най-напред се отделя ½-една втора от имуществото за преживелия съпруг, което съставлява негов личен дял от прекратената СИО. А останалата ½-една втора ид.ч. ще се дели между съпруга и детето или децата. Тогава ако съпрузите имат едно дете, тази една втора ще се раздели на две, тъй като по-горе споменахме, че съпругът придобива част, равна на частта на детето. Следователно те ще получат по ¼-една четвърт в резултат на което съпругът ще придобие ¾ -три четвърти /1/2 плюс 1/4/, детето – ¼-една четвърт. Ако съпрузите имат две деца тогава тази една втора по наследство ще се дели на три /съпруг и две деца/, или всеки от тях ще получи по 1/6-една шеста ид.ч. като частта на съпруга ще бъде 1/6 плюс ½-една втора ид.ч., общо 4/6 ид.ч.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на едната страна – завещателя. То се съставя винаги в писмена форма, последната е условие за неговата валидност. Има два вида завещания: саморъчно и нотариално. Саморъчното завещание се пише от самия завещател, то трябва да съдържа задължително дата. Датата е необходима, за да се прецени впоследствие дали към момента на неговото съставяне, завещателят е разбирал свойството и значението на постъпките си, т.е. дали е бил дееспособен да извършва завещателни разпореждания. Не трябва да има поправки, зачертавания и др. подобни. Друг важен реквизит е подписа, освен параф е препоръчително отдолу да бъдат написани и трите имена на завещателя. Саморъчното завещание може да се пази от самия завещател, да се даде за пазене на друго лице или да бъде предадено за пазене на нотариус. След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира у нотариуса се обявява. В останалите случаи където и да се пази завещанието, също трябва да бъде обявено веднага след смъртта на завещателя.

Самите завещателни разпореждания могат да бъдат универсални /общи/ или завети. Универсално е завещанието, когато съдържа разпореждане относно цялото имущество, т.е. в него е записано, че завещателят завещава „цялото си движимо и недвижимо имущество” или дробна част от него – напр.1/3-една трета от цялото си имущество. Завещателното разпореждане, което се отнася до единично определено имущество, представлява ЗАВЕТ придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е извършено. Напр. завещан е апартамент, находящ се в гр. Пловдив на посочен административен арес. Заветът не изключва наследяването по закон, той само намалява актива на имуществото, което наследниците получават.

Нотариално завещание:  То се извършва от нотариус. Последният трябва да се увери преди всичко, че завещателя е способен да го извърши, т.е. разбира свойството и значението на постъпките си.  Необходими са и двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както е изявена. Нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствие на свидетелите, след което то се подписва от всички тях.

Най-близките наследници по закон са низходящи /деца/, родители и съпруг. Когато има такива наследници, наследодателят не може да разполага по безвъзмезден начин само с определена от чакона част от имуществото си. Размерът на запазената част е определен в чл.29 от ЗН. Така напр., запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е при едно дете – ½-една втора, а при две и повече деца – 2/3 от имуществото. Запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам и 1/3, когато е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Частта от наследството, вън от запазената част е разполагаемата част.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като премахне направените в негова полза завети и дарения. Това може да стане в отделно исково производство или в първата фаза на делбата.

ПРИЕМАНЕТО на наследство може да стане изрично или мълчаливо.

Изричното приемане се извършва с писмено заявление до Председателя на Районния съд по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действие, които по несъмнен начин предполагат намерението му да приеме наследството. Такива са напр. актове на разпореждане с наследствени вещи, предявяване на иск за делба и др.

Приемане на наследството по опис има значение  за отговорността на наследника за задълженията на наследодателя. Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което е получил в наследството, той трябва да приеме наследството по опис. Съгл. чл.61, приемането на наследството по опис може да се направи с писмено искане до Районния съд, като това следва да бъде сторено в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от съдията още до 3 месеца.         

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Наследникът може да се откаже от наследството, но само при положение, че не го е приел. Необходимо е също подаване на заявление или искане до Районния съд, което трябва да бъде с нотариално заверени подписи и приложено Удостоверение за наследници.

Както отказа от наследство, така и приемането по опис се вписва в особена книга на съда.

Лицето, което се е отказало от наследство, се изключва от числото на наследниците. Неговата част уголемява дяловете на останалите наследници. Ако наследниците от реда, към който принадлежи отказалият се, не приемат наследството или ако отказалият се е единствен наследник от този ред, частта му преминава  към наследниците от следващия ред.

ОТГОВОРНОСТ НА НАСЛЕДНИЦИТЕ    

С приемане на наследството наследниците придобиват актива му, но върху тях преминава и пасивът – дълговете на наследодателя и задължение за изпълнение на заветите. Всеки от наследниците отгаваря за задължения, с които е обременено наследството, съобразно дела който получава. Те могат да ограничат отговорността си само ако го приемат по опис, както бе коментирано по-горе.

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО                        

Делба на наследство може да се иска може да се иска от всеки сънаследник.

Правото да се иска делба не е ограничено с давност / чл.34 ал.3 от ЗС/, но ако не е извършена своевременно делба и някой от сънаследниците е владял имота изключително за себе си в продължение на 10 год. и е отблъснал владението на останалите, съответно е манифестирал своето намерение да свои /да придобие/ вещта, може да предяви претенции, че е придобил делбения имот по давност.

Относно ДЕЛБАТА – вж. подробното изложение на тази тема.

Трябва да отбележим, че много често при делба на наследство, в първата фаза на делбата се правят оспорвания на прехвърляния, извършени от някои наследници на основание чл.76 от ЗН. Той предвижда, че „Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата”. С Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълк.д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, се установиха две изключения по прилагането на чл.76 ЗН, когато тези разпореждания не са недействителни, а именно: 1/ ако наследството се изчерпва или съставлява само един предмет, 2/ ако всички наследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено помежду им.