Договор за покупко-продажба:  Според закона /чл.183 от ЗЗД/, „С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати”. Този договор се счита валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която е предмет на прехвърляне и относно цената, която купувачът се задължава да заплати”. При продажбата на недвижим имот, условие за валидност на сделката е нотариалната форма. Прехвърлителния ефект настъпва с подписването на самия нотариален акт, даже и цената да не е напълно платена.  Има възможност, когато част от цената ще се плати в един по-късен момент, за този остатък продавачът да впише законна ипотека и по този начин да обезпечи вземането си.  Договорът за продажба може да бъде сключен и под отлагателно условие. В този случай се вписва специална клауза, че купувачът ще стане собственик, когато изплати цената в пълен рназмер. Когато се сбъдне условието, т.е. когато се заплати остатъка, продавачът депозира в Служба вписвания писмена декларация, че е напълно удовлетворен и едва тогава собствеността преминава у купувача.

Купувачът носи отговорност ако продадената вещ не му принадлежи изцяло. В чл.189 от ЗЗД е предвидено, че ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по съдебен ред. В този случай, продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. 

Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение, както по-горе,  когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това    

Ако купувачът бъде съдебно отстранен /евикция/, но по време на продажбата  е знаел за правата на трети лица, може да иска само връщане на цената.   

Ето защо, е от значение каква продажна цена се вписва в нотариалния акт. Множество са случаите, когато се пише по-ниска такава с цел да се платят по-ниски такси. Но ако възникнат горните проблеми и се наложи купувачът да търси правата си, отговорността на продавача се свежда само до размера на цената, посочена в акта.   

Продавачът  отговаря за недостатъците на вещта, предмет на продажбата. Искът на купувача следва да бъде упражнен в срок от една година при продажба на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи.

Предварителен договор: Това е договор, в който две или повече страни си обещават да сключат определен окончателен договор, който може да бъде за продажба, за дарение, за делба и др.

Когато за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена фарма, то и предварителният договор се сключва в писмена форма, която е условие за неговата валидност. Предварителният договор трябва да съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Напр. при продажбата: обект, цена, начин на плащане, предаване на владението. Това е необходимо защото ако се наложи да бъде предявен иск за сключване на окончателен договор, съдът може да само да прогласи предварителния договор за окончателен, но не и да променя или допълва неговото съдържание.      

Договор за замяна:  С договора за замяна страните си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. Този договор се среща изключително рядко. За него се прилагат правилата на продажбата.

Договор за дарение: С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмедно нещо на дарения, който го приема. Надареният придобива веднага собствеността, без да се задължава на този етап да извърши нещо насреща.

Дарението е нищожно, когато мотивът, поради който е извършено е противно на закона или на морала, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

В много случаи, особено при прехвърляне между родители и деца, баби и дядовци от една страна и внуци от друга, се избира дарението като договор, който отговаря на техните действителни отношения и не на последно място като по-евтино. Малко са нотариусите обаче, които разясняват при сключване на сделката, че дарението подлежи на отмяна. В чл.227 от ЗЗД са изрично изброени хипотезите, в които това е възможно. Най-често се среща в съдебната практика отмяна на дарение, поради недаване на издръжка. Дарителят може да изпадне в нужда, било поради здравословното си състояние или поради старост, и когато това състояние е трайно, той има право да поиска издръжка от надарения. Последният ако откаже да дава такава, тогава дарителят има право да предяви иск за разваляне на този договор. С Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. на ВКС, по тълк.д.№ 1/2013 г., е прието, че при тези искове трябва да се държи сметка и за възможността на надарения, да дава издръжка.

Прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка: Този договор по правната си същност е продажба, но вместо цена, насрещната страна поема задължение да престира / да дава/ гледане и издръжка. В този случай се прехвърля един имот срещу задължение на купувача да гледа и издържа продавача като му осигури спокоен живот. В случая се касае за ежедневна грижа. Тя може да се престира и чрез трето лице, но в този случай условието следва да бъде изрично записано в нотариалния акт.

Понякога това прехвърляне се извършва и поради това, че купувачът ще се грижи за прехвърлителя за в бъдеще, но и заради гледане, реализирано в предходен период. 

Прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка: Този договор по правната си същност е продажба, но вместо цена, насрещната страна поема задължение да престира / да дава/ гледане и издръжка. В този случай се прехвърля един имот срещу задължение на купувача да гледа и издържа продавача като му осигури спокоен живот. В случая се касае за ежедневна грижа. Тя може да се престира и чрез трето лице, но в този случай условието следва да бъде изрично записано в нотариалния акт.

Понякога това прехвърляне се извършва и поради това, че купувачът ще се грижи за прехвърлителя за в бъдеще, но и заради гледане, реализирано в предходен период. 

При неизпълнение този договор подлежи на разваляне по съдебен ред.

Договор за наем: С договора за наем, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена.

На пръв поглед този договор е елементарен, поради което и болшинството потребители търсят в Интернет „бланка” или нещо такова.

В случая следва прецизно да се уредят отношенията на страните във връзка с дребните поправки, които се дължат на обикновеното ползване; виновно причинените от наемателя повреди; забрана за пренаемане на имота; отговорност при неизпълнение на договора; условия за прекратяване на договора и др.

При прехвърляне на имот, договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, но за не повече от една година от прехвърлянето.

Договор за заем: С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателът се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако е уговорена. Обикновено за обезпечаване на по-големи суми, дадени в заем се прави договорна ипотека върху имот, собственост на заемателя или трето лице.

Когато договорът за заем е с нотариално заверени подписи, той може да послужи като основание за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документи / чл.417 т.3 от ГПК/, т.е. по една съкратена процедура да се снабди с изпълнителен титул срещу длъжника.     

Договор за изработка: С договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Това в повечето случаи са договори за строителство, но този вид договори намират приложение и в други области на гражданския оборот.

Законът подробно е уредил задълженията на страните, отговорността за забава, за други недостатъци, плащането на възнаграждението.

Особено голямо значение има приемането на изработеното, което представлява едно фактическо и правно действие. Изпълнителят дължи заплащане след приемане на изработеното. Това е и моментът, в който той трябва да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият по обикновен начин или се появят по-късно.   

Други видове договори, които са предмет на облигационното право са: Договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ – чл.93 и сл. ЗЗД; Заем за послужване – чл.243 и сл.ЗЗД; Договор за влог – чл.250 и сл. ЗЗД; Договор за поръчка /мандат/ – чл.280 и сл. ЗЗД.