При законовия режим на разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание. В този случай при прекратяване на брака не се налага да се извършва делба на имуществото, тъй като не възниква съсобственост между съпрузите.

По същия начин са уредени въпросите и при договорния режим. Встъпващите в брак могат да уредят отношенията си с брачен договор. В него се опрделят правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, както и имуществените последици при развод. СК предвижда възможност и  относно заварените бракове /сключени до 23.06.2009 г./,  съпрузите да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор.

Когато съпрузите при сключване на брака не са избрали един от двата посочени по-горе режима, тогава се прилага законовият режим на общност. Същият е уреден в чл.21 и сл. от СК. Законът предвижда, че „Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити”.  Лично имущество на съпруга, който ги е придобил са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и дарение.

Характерно за този режим е, че при прекратяване на имуществената общност с развод, дяловете на съпрузите са равни. В този случай ако съпрузите не се разберат доброволно по какъв начин да си поделят придобитото от тях имущество, се налага извършване на делба. По отменения СК, за да бъде прекратен бракът по взаимно съгласие беше задължително да бъдат уредени и всички имуществени отношения.

Съдебното решение, с което се одобрява споразумението има вещнопрехвърлително действие, подлежи на вписване в имотния регистър и изчерпва всички въпроси относно делбата на съсобственото имущество.

След като влезе в сила действащият Семеен кодекс през 2009 г., вече е възможно при развода по взаимно съгласие да не се уреждат имуществените отношения, а те да бъдат решени след прекратяване на брака чрез доброволна или съдебна делба.