Една вещ може да бъде притежавана от едно или няколко лица. Тогава казваме, че е налице съсобственост. За да бъде прекратеня тя трябва да се извърши делба, като един от съделителите получи вещта най-общо казано, а другите ще получат пари за уравнение на дела си.

При доброволната делба характерното  е, че съсобствеността се прекратява при условия, определени от страните и според тяхната воля.  Тя се извършва във формата на договор с нотариална заверка на подписите или във формата на нотариален акт. Също така следва да отбележим, че за да е действителна делбата в нея следва да участват всички съсобственици.

Предимство на доброволната делба са по-ниските такси. Нотариалната такса се определя по данъчна оценка, която в повечето случаи е по-ниска от средната пазарна цена за същия имот. В някои случаи не се дължи и местен данък по ЗМДТ.  Когато дяловете на съделителите не са равни, се извършва уравняване на дяловете с друг имот, с пари, чрез учредяване право на ползване или по друг начин. 

Делото за СЪДЕБНА ДЕЛБА е едно сложно производство, което протича в две отделни и самостоятелни фази, всяка от които завършва с решение, подлежащо на обжалване. Нейните особености ще бъдат разгледани по-долу. 

В ПЪРВАТА ФАЗА на делбата могат да бъдат извършвани всякакви оспорвания – относно размера на дяловете, оспорване на завещания, произход, осиновяване и др. Съответно може да се оспорва включването на някои имоти в наследствената маса или в съпружеската имуществена общност. Могат да се правят искания за намаляване на завещателните разпореждания и дарения и др. Първата фаза на делбата приключва с решение на съда, с което тя се допуска и съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба, както и каква е частта на всеки съделител. Това решение подлежи на самостоятелно обжалване.

След влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата, започва ВТОРАТА ФАЗА.  Когато се дели празно дворно място или по терминологията на Закона за устройство на територията – урегулиран поземлен имоти /УПИ/ , съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота с цел образуване на нови УПИ. Последните са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части. Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Съдбна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значително преустройство и без неудобства, по-големи от обикновените, както и при спазване на строителните правила и нормативи.

Съгласно закона /ГПК/ и Тълкувателно решение № 65/12.09.1977 г. по гр.д. № 38/77 на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило значението си, съсобствеността се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способи: а/ чрез теглене не жребий /чл.352 ГПК/; б/ чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий /чл.353 ГПК/, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно, в/ чрез изнасяне на имота на публична продан, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, г/ чрез поставяне на имота в дял на един съделител, когато са налице условията на закона /чл.349 ГПК/.       

Когато имотът е неподеляем, той може да бъде възложен в изключителен дял на някой от съделителите по негово искане само в следните хипотези, определени в чл.349 ГПК:

В тези случаи съделителят, който получи неподеляемият имот ще уравни дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. От своя страна, заинтересованата страна, която има вземане за уравнение на дела си, има право да впише законна ипотека. Уравнението, заедно със законната лихва се изплаща в 6-месечен срок.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, основният способ за извършване на делбата е теглене на жребий. За това е необходимо да се обособят толкова дяла, колкото са съделителите. Също така е необходимо  да не са налице някакви неудобства в тази насока, напр. някой от съделителите да е извършил значителни подобрения в определен имот. Невъзможност за теглене на жребий е налице, когато до делба на имотите са допуснати такива, които се различават твърде много един от друг по площ, вид и стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.

Когато е невъзможно да се тегли жребий по причини, посочени по-горе, то тогава делбата следва да бъде извършена чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребие. Уместно е в тези случаи да се вземе предвид кой от съделителите кой имот владее и какви подобрения е извършил в него.

Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съответно липсва фактическо и правно основание делбата да се извърши чрез теглене на жребие или разпределение, тогава съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.    

 В  първото по делото съдебно заседание на втората фаза на делбата се предявяват и т.нар. претенции по сметките: напр. когато само един от съделителите е събирал наем от общия имот, когато само един или не всички от съделителите ползват съсобствения имот; за извършени подобрения в общия имот и др. , спорове относно издръжка и гледане на наследодателя и др.

Когато се извършва делба на съсобственост, възникнала поради прекратяване на брака с развод и вследствие на това – прекратяване на съпружеската имуществена общност /СИО/, освен горните правила, следва да се има предвид и следното:

При прекратяване на СИО поради развод, когато изрично не е възприет принципа на разделност или отношенията не са уредени с брачен договор, то дяловете на съпрузите от прекратената общност са равни, т.е. всеки придобива по ½-една втора. ид.ч. Съгл. чл.29 ал.3 СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. При решаването на този въпрос се държи сметка за всички форми на съдействие : влагане на средства и труд, доходи и възнаграждения, грижи за децата и работа в домакинството. Този иск може да бъде предявен да една година от прекратяването на брака. 

В делото за делба може да се разглежда въпроса за преобразуване /трансформиране/ на лично имущество. Съгл. чл.23 ал.1 СК, „лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество”.  Когато вещите по време на брака са придобити от части с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Напр. единият съпругът продава своя наследствен апартамент от 50 кв.м. и към получените средства, съпрузите прибавят средства, получени от кредит, след което купуват апартамент от 80 кв.м. При евентуално прекратяване на СИО поради развод, посочените по-горе 50 кв.м. ще бъдат лично имущество на този съпруг, а останалите 30 кв.м. ще бъдат съпружеска имуществена общност, от която всеки има по ½-една втора ид.ч. Този иск няма определен срок за предявяване и може да бъде заявен във висящо дело за делба, но към него се прилага общата 5-годишна давност.