Съдействие при развод

Съдействие и съдебна защита при развод

Кантората е специализирана в областта на семейното право и води успешно следните дела:

Развод по взаимно съгласие, който се развива много по-бързо от развод по общия ред. Необходимо е съпрузите да имат съгласие относно възлагане на родителските права за ненавършилите пълнолетие деца, издръжка и режим на лични контакти, ползване на семейното жилище, фамилното име на съпругата след развода.
Развод по общия исков ред. Когато липсва взаимно съгласие се завежда дело от единия съпруг по общия ред като може да иска съдът да не се произнася по въпроса за вината. Това обикновено води до по-облекчена процедура и съдът толерира този подход. Той дава възможност да не се навлиза в подробности относно съжителството и отношенията на страните по делото. При него също така е възможно съпрузите да преминат към развод по взаимно съгласие или да сключат споразумение.
Развод по общия исков ред с произнасяне по въпроса за вината. Виновният съпруг заплаща разноските на другата страна. Също така вината се отчита при предоставяне на родителските права в някои случаи, напр. злоупотреба с алкохол, липса на адекватна грижа към детето или децата, недаване средства за издръжката на децата и др.

В кантората може да получите консултация по всички въпроси на Семейния кодекс. В случаите, когато предстои да се заведе дело, консултацията е безплатна.

Може да бъдат обсъдени и въпросите, касаещи подготовка на брачни договори, както и изготвяне на същите. Целта ни е да бъдат предложени най-добрите и най-полезните решения с оглед на конкретния казус, по начин, защитаващ интересите и на двете страни.

Не са редки и случаите, в които след преговори и запазване на добрия тон, най-напред се подписва брачният договор, с който се уреждат имуществените отношения между съпругите, а след това се води делото за развод.

Други дела, свързани с прекратяване на брака

Промяна или по-точно увеличение на издръжката. Определената от съда издръжка може да бъде увеличена, когато се променят обстоятелствата, при които тя първоначално е определена. Напр. промяна на икономическите условия в страната, детето е пораснало, нарастнали са неговите нужди и потребности и т.н. Издръжката се дължи до навършване на 18 год. на детето, а след това съгл. чл.144 СК се дължи ако детето продължава да учи редовно в средно или висше училище и не може да се издържа от имуществото си, а родителят може да я дава без особени затрднения.
Иск по чл.29 ал.1 СК, който може да се предяви в срок от една година от влизане в сила на решението за упражняване на родителските права. /този въпрос се урежда в решението по развода/. Съдът по искане на родителя, на когото е предоставено упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, може да иска по-голям дял от общото имущество, ако това създава за него особени затруднения.
Дело за предоставяне на по-голям дял от общото имущесттво на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. / чл.29 ал.3 СК/. Също има срок за неговото упражняване – до 1 год. от вл.в сила на бракоразводното решение.
Дело за получаване на част от личното имущество на другия съпруг. В случая се касае до вещи за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им /чл.30 СК/. Тези искове се предявяват твърде рядко, тъй като е налице проблем със събирането на надлежни доказателства, за да бъде уважен.
Дело за установяване, че имот, придобит по време на фактическата раздяла, е лично имущество на съпруга – титуляр на сделката, респ., че другият съпруг няма принос в неговото придобиване.
Дело за делба на общото имущество след прекратяване на брака. За него има подробно информация в раздел вещно право и делба на имущество.
Дело при спор и разногласие между родителите за пътуване на дете в чужбина / чл.127а СК/
Дело за режим на лични отношения и виждане на детето от бабата и дядото / чл.128 СК/
Когато родителите живеят без брак, при условията на фактическо съпружеско съжителство, могат да постигнат споразумение относно въпросите касаещи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, лични отношения с него и издръжката му. Това споразумение подлежи на утвърждаване от съда /чл.127 ал.1 СК/. Ако не постигнат съгласие по тези въпроси, се води дело по общия ред и съдът ще реши тези въпроси вместо тях като се съблюдава изключително интереса на детето.

През последните няколко години, изключително много нараства броят на делата за произход, който също е уреден в СК. Касае се за случаи, в които майката обикновено живее на съпружески начала с биологичния баща на детето, но като неин съпруг се води друго лице. Съгл. чл.61 от СК , съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

Дело за произход от бащата може да бъде заведено от майката, когато тя не живее със съпруга си, но не е прекратила брака с него. Дело за произход или оспорване на бащинство може да бъде заведено и от съпруга на майката, който може да оспори, че е баща на детето като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него.

За тези искове има установени срокове, които ако не се спазят се губи правото да се води такова дело.